25.08.2013 г.

Когато образованието в университета не е достатъчно?

Всички сме се сблъсквали с недостатъчното образование в университета. Търсенето на повече или конкретни знания започва още в първи курс, когато мечтите за перфектно образование са разбити. Работата е там, че университетите трябва да организират така занятията за да имат определен брой часове за занятия. Този проблем създава така наречената "баластра" в образованието, т.е. напълно излишни или не толкова полезни учебни предмети. Последните често пъти нямат никакво отношение нито към специалността, нито към реалните изисквания на средата, в която се очаква да попадне обучавания.

   Проблемът за "баластрата" в образованието е отдавнашен и то не само в българските учебни заведения. По-големият проблем е, че същите тези преподаватели, изключвайки преподавателите в средният курс имат напълно излишно самомнение и дистанция от учениците. Подходът на преподаване и във висшите училища, отново, не само в България, в повечето случай е напълно погрешен. Шансът - преподаването да се форматира и селектира от преподавателя с едни нови, приятелски, модерни приоми, да се изгради в преподавателя едно различно отношение на търпение в преподаването, напълно е не възможно да се случи, освен, в случаите, когато преподавателят има дарба да преподава. Модерното отношение към науката, е отношение на приемането на различията в характерите на обучаваните, което изисква и висока степен на персонализация на процеса на обучение в частта с упражнения. Ако се налага масово преподаване на една и съща материя пред поток от обучаващи се наведнъж, то недоразуменията могат да бъдат изгладени, в индивидуални срещи. За съжаление българските преподаватели във висшите учебни училища, инспектори по образование и др., тези които имат власт да променят начинът преподаване и вида на материята, явно нямат и желание, и интерес да променят статуквото. Повечето пропадаватели на пенсионна възраст или малко преди нея, са точно онези, които имат най-много знания и най-голямо просташко самочувствие. Освен това, повечето от преподавателите нямат практически стаж, благ характер и дар слово. Знанията са стари, написани и преподанени на старинен древнопартиен език, изцяло не достъпен за масата, търсеща знание.
   Това е причината частното образование да придобие по-голямо значение, одобрение и влияние. Не само поради доброто отношение, практическо обучение и възможността за селективност на знания, но и във връзка с положителният елемент след всяко занятие - хората наистина биват научавани. Без стрес, Без сложни точкови системи. Чисто и просто придобиваш нужното знание.
   С реформата във висшето, и не само, образование, реформира се само дограмата и боята в залите, но не и отношението. Блудкавата идея, която се проповядва, че ще си намериш работа със съответната диплома все повече губи тежест пред международно признати сертификати за определен тип дейност. Краткият стаж, във втори или трети курс, временно ти дават надежда, че съответната комания ще те наеме, но след завършване реалността е различна. Заплата е малка, твоята приложимост също. Често пъти тези сертификати също не вършат работа, в случай че не си придобил знания или липса самочувствие и вяра в себе си.
   Частното образование има слава. Славата се гради на отношението на потребителят - обучаващите се и курсисти. Все повече тези, които имат възможност предпочитат платеното обучение в реномирана система с международно призание за практическите умения и знания, а тези които нямат достатъчно средства, биват "приети" в държавни системи за образование.
   "Промяната започва отвътре!". Промяната на стереотипа зависи не само от преподавателите, а и от неправителствени организации, студентски организации и от информираността на обучаващите се какви точно знания са нужни.
   Съществува и обратна зависимост. Все повече се създават "незнаещи" кадри, сякаш нарочно, за да посещават частни занятия. Още по-долнопробна практита е например, пропадавателя да изисква от обуващите се да купят негов учебник, защото в противен случай ще получат ниско оценяване.
   Както става ясно, въпросът не е само в преподаването, но и в отношението. Аз съм оптимист за "следващите", защото те ще бъдат будни, когато им се предлагат неприложими програми за обучение и от двете страни - от държавна страна и от частният сектор. Клиентът вече проверява...!